"The Mystery of The Blue Train"

BG

***

Той отново си загриза ноктите.

“ Съди себе си.”

Тя се наклони над камината, сръчно махна въглищата. Под, измежду набръчканите топки от вестник, тя избра само от средата един продълговат пакет обвит с кръгил, мръсен вестник и го връчи на мъжа.

“Гениално,” каза той, кимвайки одобрително.

“Апартаментът е претърсван два пъти. Матракът на леглото ми беше разкъсан.”

“Това е, както казах,” каза той мърморейки. “Има характера да говоти прекалено много. Това се пазари за цената – било е грешка.”

Той имаше вестника. Отвътре беше малка кафева хартиена част. Това на свой ред той неопакован, провери съдържанието и бързо го зави отново. Тъй като той направи това, електрическият звънец иззвъня рязко.

“Американецът е точен,” каза Олга, с един поглед към часовика.

Тя напусна стаята. За минута тя се върна в стаята водейки непознат, голям, плещест мъж, чийто произход очевидно е трансатлантически. Острият му поглед отиде от единия до другия.

“М. Красинайн?” попита той учтиво.

“Аз съм,” каза Борис. “Трябва да се извиня за – за неконвенциалното място на тази среща. Но тайната е спешна. Аз – аз не мога да си позволя да бъда свързан с този бизнес по никакъв начин.”

“Така ли?” каза учтиво американецът.

“Имам думата ви, нали, че няма данните за тази сделка да станат публични? Това е едно от условията на – продажаба.”

Американецът кимна.

“Това вече е договорено,” каза той безучастно. “Сега, може би, ще произвеждате стоки.”

“Имате ли пари – в банкноти?”

“Да,” отговори другият.

Той обаче не направи опит да го направи. След миг на колебание, Краснайн направи жест към малките парчета на масата.

Американецът го взе и разгърна опаковачнатахартия. Той подаде съдържанието към малка електрическа лампа и ги подложи на много задълбочено изследване. Удовлетворен, той извади от джоба си дебел кожен портфейл и извади от него сгънати банкноти. Тези той подаде на руснака, който внимателно ги преброи.

“Всичко наред ли е?”

“Благодаря ви, мосю. Всичко е точно.”

“Ах!” каза другият. Той плъзна кафявото хартиено парче в двоба си. Той се наведе към Олга. “Добър вечер, госпожице. Добър вечер, М. Краснайн.”

Той излезе, заключвайки вратата след себе си. Очите на двамата в стаята се срещнаха. Мъжът прокара език по сухите си устни.

“Чудя се – ще се върне ли някга в хотела си?” измърмори той.

По взаимно съгласие, те двамата се обърнака към прозореца. Направиха го тъкмо на време, за да видят американеца да се появява надолу по улицата.

Той се обърна на ляво и продължи в същото добро темпо, без веднъж да извърне глава. Две сенки се прокраднаха от вратата и го последваха безшумно. Преследвачите и преследвания изчезнаха в нощта. Олга Демироф проговеори.

“Той ще се върне невредим,” каза тя. “Не трябва да се безпокоите – или надявате – което и да е.”

“Защо мислиш, че той ще е в безопасност?” попита Краснайн с любопитство.

“Човек, който е направил толкова пари, както той, не може да е глупак,” каза Олга. “И говорейки за пари – “ Тя погледна многозначително Краснайн.

“А?”

“Моето възнаграждение, Борис Иванович.”

С някакво нежелание, Краснайн връчи две от банкнотите. Тя кимна за благодарност, с пълна липса на емоция, ги сгъна и пъхна в чорапа си.

“Това е добре,” отбеляза тя със задоволство.

“Не съжаляваш ли, Олга Василовна?”

“Съжаление? За какво?”

“За довеждането ти тук. Има жени – повечето жени, вярвам, биха се разгневили при такова нещо.”

Тя кимна отразително.

“Да, казвате истината. Повечето жени биха се ядосали. Аз – не. Чудя се сега – “ се се пречупи.

“Е?” попта другият любопитно.

“Американецът ще бъде ли в безопасност с тях – да, сигурна съм в това. Но след това –“

“А? Какво мислите?”

“Той ще им даде, разбира се, някоя жена,” каза Олга убедено. “Чудя се какво ще се случи след това…”

Тя се разтърси нетърпеливо и отиде към прозореца. Изведнъж тя се удиви и повика компаньона си.

“Вижте, той слиза по улицата – мъжът, искам да кажа.”

И двамата заедно погледнаха надолу. Тънка, елегантна фигура се беше напреднала спокойното си темпо. Той носеше оперна шапка и мантия. Тъй като мина под уличната лампа, светлината освети сламения вид на гъстата бяла коса.